👉 Метод на говорене - Психолог

Метод на разговор

Метод на разговор – психологически словесен и комуникативен метод, състоящ се в провеждането на тематично насочен диалог между психолога и респондента с цел получаване на информация от него.

Обща информация

В психологическия разговор има пряко взаимодействие между психолога и респондента под формата на устно обмен на информация. Методът на разговор е широко използван в психотерапията. Използва се и като независим метод в консултантската, политическата и правната психология.

В хода на разговора психологът, като изследовател, ръководи тайно или изрично разговор, по време на който той пита въпросите на въпросното лице.

Има два вида разговори:

  • управлявани
  • неуправляеми

По време на контролиран разговор психологът активно контролира хода на разговора, поддържа разговора, установява емоционален контакт. Неконтролиран разговор се случва, когато инициативата е по-голяма от контролираното връщане на инициативата от психолога към респондента. В неконтролируемия разговор акцентът е върху предоставянето на респондента възможност да се изкаже, докато психологът не се намесва или почти не пречи на самоизразяването на респондента.

В случая и успя, и неуправляван разговор от психолог изисква умения и двете устни и невербална комуникация. Всеки разговор започва с установяването на контакт между изследователя и на ответника, изследовател действа като анализ на симптомите на умствената дейност на ответника наблюдателя. Въз основа на наблюдението, психологът извършва експресивна диагностика и коригира избраната стратегия за провеждане на разговора. В началните етапи на разговора основната задача е мотивацията на изследваната тема да участва активно в диалога.

Важен психологически умения в ситуация разговора е възможността за създаване и поддържане на разбирателство, при спазване на чистотата на изследването, като се избягват без значение (пречи на получаването на достоверни резултати) вербална и невербална ефекти върху този въпрос, който може да допринесе за неговите активни реакции на климата. За да унищожи разбирателство с ответника или за даване на предложения от страна на ответника може да доведе безгрижни изявления от психолога, направени, например, във формата на заповеди, заплахи, морализаторски, съвети, такси, ценностни преценки за това, което беше казано от ответника, успокояване и неуместни шеги.

Видове разговори

Разговорите се различават в зависимост от преследваната психологическа задача. Има следните видове:

  • Терапевтичен разговор
  • Експериментален разговор (с цел тестване на експериментални хипотези)
  • Автобиографичен разговор
  • Събиране на субективна анамнеза (събиране на информация за личността на субекта)
  • Събиране на обективна анамнеза (събиране на информация за познат предмет)
  • Телефонният разговор

Интервютата се класифицират по отношение на метода на разговор и метода на проучването.

Рефлексивно и неотразително слушане

Има два стила на разговор, а в курса може да се замени с друг в зависимост от контекста.

Рефлективно слушане

Рефлексивното слушане е стилът на разговор, в който се предполага активно говорно взаимодействие между психолога и респондента.

Рефлексивното слушане се използва за точно управление на верността на възприемането на получената информация. Използването на тези условия на стил на разговор може да бъде свързана с характеристиките на лични респонденти (например, ниското ниво на развитие на комуникативни умения), необходимостта да се установи значението на една дума, която означаваше казано, културни традиции (добрия тон в културната среда, към която принадлежи на ответника и психолога ).

Три основни начина за поддържане на разговорите и контрола на получената информация:

  1. Изясняване (използване на изясняващи въпроси)
  2. Парафразиране (формулировката на ответника по собствени думи)
  3. Словесният размисъл от психолога на респондента

Нерефлексивно слушане

Nonreflexive слух – стил на разговор, която използва само необходимото от гледна точка на целесъобразност минимум думи и невербални техники за комуникация от страна на психолога на.

Нерефлексиращо слушане се използва в случаите, когато е необходимо да се остави обектът да говори. Това е особено полезно в ситуации, в които източникът има желание да изразят мнението си, да се обсъждат на тревогите на своите поданици, а когато го изпитва затруднения по отношение на проблеми, лесно губи своите мисли психолог интервенция и се държи поробени поради разликата в социалния статус между психолог и ответника.

Like this post? Please share to your friends:
Вашият коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: