👉 Социална приспособимост, принцип на адаптивност в психологията

Приспособимост

приспособимост е способността на човек да се адаптира към променящите се обстоятелства. Адаптивността изразява интелектуалните качества на човек, чрез който индивидът може да променя посоката на своите мисли и цялата си интелектуална дейност според зададените умствени задачи и условията за тяхното решаване.

Високата адаптивност е свойство в психологията на личността, поради което индивидът има повече възможности от хората с ниска степен на адаптивност.

Високата адаптивност показва интелектуална способност да се променя между общото ниво на развитие и сближаване.

Адаптивността е много сходна по смисъла на мобилността на интелектуалната дейност. Като персонално качество, психологическата адаптивност допринася за духовното развитие, динамиката на световната визия и промяната в световната визия.

Високата адаптивност е много полезно качество, защото човек не може да се страхува да падне в непознати ситуации или места, защото бързо ще започне да се ориентира в тях и ще приеме съществуващите условия.

Гъвкавостта и адаптивността на човешките действия, реакциите често помагат на индивида да оцелее дори в екстремни потенциално опасни ситуации.

Адаптивност се извършва на три нива – биологични, социални и психологически.

На биологично ниво, адаптивност – способността на човек да поддържа формата си до степента, необходима за нормалното функциониране на организма при променящите се условия на света.

Психологическа адаптивност осигурява стабилна функционалност на всички мозъчни структури под влиянието на външни психологически фактори.

Гъвкавостта и адаптивността на умствените процеси, да се покаже степента на развитието на физическите възможности на човека, за да помогне за оцеляване си при никакви обстоятелства.

Адаптивност на социално равнище изразява адаптация към околната среда чрез възможността да се анализира положението в социалната сфера, произтичащи от социални ситуации, осъзнаване на собствените си способности в обстоятелствата, както и способността да се адаптират към основните цели и задачи на дейността.

Социална приспособимост

Под социална адаптивност се отнася до интеграцията на индивида в обществото, в резултат на което се образува самоличността и ролята, самоконтрол и способност да самообслужване, адекватна комуникация с другите.

Адаптивната система на човек включва социални механизми, чрез които индивидът или се изолира от въздействието на околната среда, или се опитва да трансформира тази среда в себе си, така че да съответства на цялостното си социално, биологично и личностно развитие.

Адаптивността се проявява в социалния живот на човек, в ежедневните му дейности. Когато човек промени мястото си на работа, той трябва да се адаптира към нов екип, условия, корпоративни правила, мениджърски стил и индивидуални характеристики на колегите.

Ниската адаптивност оказва значително влияние върху ефективността на работата, съответно работоспособността може да намалее и човекът може да се затвори в себе си и да не може да покаже положителните си качества. Ако анализирате ситуацията, можете да изберете подходящия стил на поведение и да се опитате да се адаптирате към нови обстоятелства.

Когато човек промени мястото си на пребиваване, не само апартамент, но дори град или страна, то винаги е стресиращо. А само способността за адаптация зависи от благосъстоянието, спокойствието и психологическата стабилност на човек.

Ако се случи, че под влияние на неочаквани и неизбежни обстоятелства условията на живот на индивида се променят, той може да се изплъзне от пътя. В такива крайни ситуации като война, епидемия, природен катаклизъм, способността на човек да се адаптира се изпитва.

Високата адаптивност на хората допринася за това, че те се справят по-бързо със стреса и приемат ситуацията като неизбежна. Също така хората с добра адаптивност могат да помогнат на хората да се справят с опита си и да се адаптират към ситуацията.

Когато дадено лице промени семейното си положение, то се отразява на промяната в социалния му статус. Особено стресиращи са следните ситуации: брак и развод. И в двете ситуации човек трябва да може да се адаптира към факта, че обичайният начин на живот ще се промени по-рано.

Социалната адаптивност на индивида изразява активната му адаптация към социалната среда. Специфичната социална адаптивност на човек може да бъде от два вида. Девиантният външен вид е начин да се адаптира човек към социални обстоятелства, нарушавайки ценностите и правилата на поведение, приети в обществото.Патологичната приспособимост – е адаптирането на индивида към социалните условия, като се използват патологични форми на поведение, които са се появили като разстройства на психиката.

Адаптивността е свойство, чрез което се осъществява функционирането на регулаторните механизми в обществото. Колкото по-сложна е системата на цивилизацията в нейното функционално значение, толкова по-развити са нейните елементи и подсистеми, толкова по-силна ще бъде необходимостта от ефективни средства за изглаждане на противоречията, възникващи при сблъсък на интересите на цялото и неговите елементи. В такива ситуации има някои процеси. Обществото изисква от своите подсистеми да се адаптират към обстоятелствата, необходими за развитието на цивилизацията. Лицата, техните групи и различните общности са адаптатори и от тях се изисква да адаптират поведението си към нуждите и интересите на цивилизационната система.

Законът действа като нормативен механизъм и осъществява адаптирането на обществото и социалните обекти (индивиди, групи) един към друг. Неговата задача е да балансира и привежда антагонистичните сили в една цивилизационна система във функционална кореспонденция.Целта на закона е търсенето на компромис, взаимно приемливи решения, които осигуряват динамично равновесие и тези решения трябва да дадат възможност на системата да бъде едно цяло кооперативните, решителни важни общите социални цели.

Правилото се посочва, че социалните партньори трябва да се държат по законосъобразен, юридически, и адаптирани към цялостното цивилизационен контекст. Правото е един вид адаптивен механизъм се дължи на факта, че тя има правила и закони, като ефективно средство за адаптиране на поведението на социалните условия.

Принцип на адаптивността

По време на анализа на адаптивни качества на дейност на лицето, че е желателно да се вземе предвид, че тази адаптивност в психологията отдавна се разглежда като ключова характеристика, която изразява индивидуален като изключително пасва.

Принципът на адаптивност по психология предлага три варианта, които са най-често срещаните в различни теории и подходи за изучаване на човешкото поведение.

Първият вариант е хомеостатичен. Тя се основава на идеята за хомеостазата, който идва от биологични теории.Според тази теория, всички реакции на човешкото тяло, пасивно адаптиране към въздействието на околната среда, са длъжни да изпълняват само една адаптивна функция – връщането на функциите на тялото в баланс. Този вариант на принципа на адаптивност е особено активно се използва в рефлексология, тъй като неговата идея е, че индивидуалната дейност, насочена към поддържане на баланса на организма и околната среда.

Хомеостатичното версия на адаптивност е в основата на много хора, на пръв поглед, за разлика от психологическите концепции на теорията за личността Левин; психоанализата на Фройд; теория на когнитивния дисонанс Л. Фестингер; в поведенчески концепции.

В хуманистичната психология хомеостатичното идея се противопоставя на идеята за желанието да се живее, за да дисбаланс на гравитацията.

Във всички от концепцията на личността се противопоставя на социалната среда, човешкото поведение е предмет, за да преминете в резултат на крайната цел – намиране на баланс с обществото чрез преследване на баланс и хармония на душата със самата себе си чрез процес себеактуализация, т.е. приемането на себе си като направи природата, въпреки помощта или намеса на обществото.

Вторият вариант – хедонистичният принцип на адаптивност предполага, че всички поведенчески действия на човек са насочени към увеличаване на удоволствието и намаляване на страданието, особено отрицателните емоции. В ежедневния живот често се среща хедонистичният принцип на адаптивност, примери за проявлението му могат да се наблюдават, когато човек се опитва да се адаптира към ситуацията, за да се възползва от нея и да я ползва. В същото време има факти, които илюстрират съществуването на лични действия, абсолютно противоположни на желанието да се постигне удоволствие и да се избегне страдание.

Хедонистичният принцип на адаптивността на примерите може да се наблюдава не само в положението на саможертва или героизъм, но и в ежедневната работа на човек, където повечето от действията са насочени не към удоволствие, а към работеща цел.

Третият вариант – прагматичен вариант, най-често се среща в когнитивната и функционална психология, където той действа като преценка, че оптималните човешки действия са насочени към максимизиране на ползите и ефекта, като се използват минимални разходи.

Прагматичният принцип на адаптивност предполага, че дори ако решението, направено от лицето, изглежда неразумно за него, той също признава, че такова решение е напълно логично и обосновано. Всяко решение допринася за оптимизирането на психологическите предимства, дори и ако самият човек по-късно идват искрено да бъдат изненадани по свой избор.

Прагматичната версия произлиза от дефиницията на личността като рационален и логичен човек и от всяко едно от действията на човека като рационално и рационално. От това следва, че при анализиране на развитието и формирането на човека в неговите индивидуални житейски обстоятелства, различни проявления, които не се вписват в рамките на логическите действия, се отхвърлят, а немотивираните актове на индивида също не се приемат.

Психолози, антрополози, археолози се опитват да намерят обяснения за изразяването на същността на личността по индивидуалния начин на живот, в историята на обществото в рационалните адаптивни формирования – полезната ефективна дейност и нейните продукти. В същото време се допълва имиджа на "рационалното лице", подходящ за прагматичния вариант на принципа на адаптивност,се потвърждава и повечето от не-утилитарните прояви от живота на индивида и обществото се възприемат като недостойни за внимание, безполезни и странни.

И трите версии на принципа на адаптивност се основават на факта, че в трите от тях човешкото поведение е насочено към първоначално планираната цел. Подчиняването на дейността преди тази норма или целта, за която е предназначена, е характеристика на човешкото поведение, което се характеризира като адаптивно.

Like this post? Please share to your friends:
Вашият коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: